През 1230 г. при Клокотница Иван Асен II разбива войските на Теодор Комнин
На днешния ден през 1230 г. в борбата при Клокотница българският цар Иван Асен II разбива войските на епирския диктатор Теодор Комнин.
Битката при Клокотница се е състояла недалеч от река Клокотница и едноименното село. Българите изцяло разгромяват Епирската империя, като пленяват епирския диктатор дружно с цялото му семейство.
През 1204 година византийската столица Константинопол пада под властта на кръстоносците от Четвъртия кръстоносен поход, които основават Латинската империя и подвластното им Солунско кралство. Останалата част от Византия е разпокъсана на три: Трапезундска империя, Никейска империя и Епирско деспотство.
Теодор Комнин се стреми към възобновяване на Византийската империя, унищожена през 1204 година от кръстоносците.
Нарастващото въздействие на Иван Асен II върху Сърбия и Латинската империя започва съществено да безпокои епирския държател. Особено подозрителни и рискови са за него стремежите на българския цар да се намеси във вътрешните работи на латинците и да стане опекун на малолетния император Балдуин II, като му даде за брачна половинка щерка си Елена. Този проект може да осуети желанията на Теодор Комнин и по тази причина той насочва войската си против България с вярата за бърза и лека победа. Теодор Комнин е толкоз сигурен в успеха си, че взема в похода цялото си семейство и куп придворни.
В ранните часове на 9 март (денят на Св. 40 мъченици) двете враждуващи страни се срещат край река Клокотница - на 10 км западно от Хасково. За да въодушеви по-малобройната си армия, Иван Асен II подрежда пергамента с нарушавания от Теодор Комнин кротичък контракт да бъде набучен на копие и вдигнат като военен щандарт. В последвалата борба българският цар демонстрира военна ловкост, обръщайки в бягство ромеите и франкските рицари наемници. Самият Теодор Комнин пада в плен, дружно със синовете и дъщерите си.
Цар Иван Асен II заповядва височайшите пленници да бъдат откарани в столицата, а хванатите елементарни бойци да бъдат нахранени и пуснати по домовете им. Заради нечуваното си достойнство и човещина, цар Иван Асен II е уважаван и обичан "...и освен от българите, само че и от ромеите, и от другите нации “, написа византийският летописец Георги Акрополит.
В чест на огромната победа, Иван Асен II заповядва да се построи (или обнови) църквата " Св. Четиридесет мъченици " в подножието на крепостта Царевец в престолния град Търнов. Върху една от колоните ѝ е издълбан надпис, който гласи:
" В лето 6738 [1230], индикт 3, аз, Иван Асен, в Христа Бога правилен цар и самовластник на българите, наследник на остарелия цар Асен, издигнах из основа и с живопис украсих до дъно пречестната тази черква в името на светите 40 мъченици, благодарение на които в дванадесетата година от царуването си, в която година се изписваше този храм, излязох на война в Романия [Тракия] и разруших гръцката армия, а самия цар кир Теодор Комнин взех в плен с всичките му боляри. И цялата му земя от Одрин и до Драч превзех, гръцка още и арбанашка [албанска] и сръбска; а пък градовете, които се намират към Цариград, и самия този град владееха фръзите [латинците], само че и те се покоряваха под ръката [скиптъра] на моето царство, тъй като нямаха различен цар с изключение на мене и с помощта на мене прекарваха дните си [съществуваха], защото Бог по този начин заповяда, тъй като без Него нито дело, нито слово не се прави. Нему популярност вовеки, амин. “
Според една легенда, ранените български воини са лекувани край днешните Хасковск минерални бани. Част от локалния фолклор е и огромният събор „ Банско одуше “, за който се приказва, че се организира от епохи в памет на починалите в борбата при Клокотница.
Освен колоната в Търново, през днешния ден пътуващите по път Е–80 могат да видят бронзовия барелеф на цар Иван Асен II, повдигнат покрай историческото място край Хасково, с цел да припомня за великата му победа.
Битката при Клокотница се е състояла недалеч от река Клокотница и едноименното село. Българите изцяло разгромяват Епирската империя, като пленяват епирския диктатор дружно с цялото му семейство.
През 1204 година византийската столица Константинопол пада под властта на кръстоносците от Четвъртия кръстоносен поход, които основават Латинската империя и подвластното им Солунско кралство. Останалата част от Византия е разпокъсана на три: Трапезундска империя, Никейска империя и Епирско деспотство.
Теодор Комнин се стреми към възобновяване на Византийската империя, унищожена през 1204 година от кръстоносците.
Нарастващото въздействие на Иван Асен II върху Сърбия и Латинската империя започва съществено да безпокои епирския държател. Особено подозрителни и рискови са за него стремежите на българския цар да се намеси във вътрешните работи на латинците и да стане опекун на малолетния император Балдуин II, като му даде за брачна половинка щерка си Елена. Този проект може да осуети желанията на Теодор Комнин и по тази причина той насочва войската си против България с вярата за бърза и лека победа. Теодор Комнин е толкоз сигурен в успеха си, че взема в похода цялото си семейство и куп придворни.
В ранните часове на 9 март (денят на Св. 40 мъченици) двете враждуващи страни се срещат край река Клокотница - на 10 км западно от Хасково. За да въодушеви по-малобройната си армия, Иван Асен II подрежда пергамента с нарушавания от Теодор Комнин кротичък контракт да бъде набучен на копие и вдигнат като военен щандарт. В последвалата борба българският цар демонстрира военна ловкост, обръщайки в бягство ромеите и франкските рицари наемници. Самият Теодор Комнин пада в плен, дружно със синовете и дъщерите си.
Цар Иван Асен II заповядва височайшите пленници да бъдат откарани в столицата, а хванатите елементарни бойци да бъдат нахранени и пуснати по домовете им. Заради нечуваното си достойнство и човещина, цар Иван Асен II е уважаван и обичан "...и освен от българите, само че и от ромеите, и от другите нации “, написа византийският летописец Георги Акрополит.
В чест на огромната победа, Иван Асен II заповядва да се построи (или обнови) църквата " Св. Четиридесет мъченици " в подножието на крепостта Царевец в престолния град Търнов. Върху една от колоните ѝ е издълбан надпис, който гласи:
" В лето 6738 [1230], индикт 3, аз, Иван Асен, в Христа Бога правилен цар и самовластник на българите, наследник на остарелия цар Асен, издигнах из основа и с живопис украсих до дъно пречестната тази черква в името на светите 40 мъченици, благодарение на които в дванадесетата година от царуването си, в която година се изписваше този храм, излязох на война в Романия [Тракия] и разруших гръцката армия, а самия цар кир Теодор Комнин взех в плен с всичките му боляри. И цялата му земя от Одрин и до Драч превзех, гръцка още и арбанашка [албанска] и сръбска; а пък градовете, които се намират към Цариград, и самия този град владееха фръзите [латинците], само че и те се покоряваха под ръката [скиптъра] на моето царство, тъй като нямаха различен цар с изключение на мене и с помощта на мене прекарваха дните си [съществуваха], защото Бог по този начин заповяда, тъй като без Него нито дело, нито слово не се прави. Нему популярност вовеки, амин. “
Според една легенда, ранените български воини са лекувани край днешните Хасковск минерални бани. Част от локалния фолклор е и огромният събор „ Банско одуше “, за който се приказва, че се организира от епохи в памет на починалите в борбата при Клокотница.
Освен колоната в Търново, през днешния ден пътуващите по път Е–80 могат да видят бронзовия барелеф на цар Иван Асен II, повдигнат покрай историческото място край Хасково, с цел да припомня за великата му победа.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ